Ахмед Джемил Ахмед е от възпитаниците на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, специалност „Архитектура“.
Как се насочихте към архитектурната професия?
– Това за мен бе голямото ми призвание, но трябваше да бъде развивано с придобиване на необходимите знания и качества . Бях на 13-14 години, когато започнах да се заглеждам по-подробно в детайлите на помещенията, в които се намирах. Интересуваше ме разнообразието на сградите и съоръженията. С моите знания в този период беше невъзможно да разбера каква е последователността при изграждането на сградите. Избрах ВСУ „Черноризец Храбър“, защото съм роден в град Варна. Не съм се интересувал от други възможности. Израснал съм тук и винаги съм знаел, че в този университет предлагат обучение на високо равнище. Често ми се отваря възможността да пътувам до големите градове в страната ни. Мисля, че градът ни заслужено си е извоювал прозвището „морска столица на България“.
Имаше ли нещо особено по време на обучението Ви по архитектура?
– Освен усвоените знания по дисциплини в учебния план, се интересувах и от актуалните тенденции в съвременното строителство по света. Мисля, че ползата от това е огромна, когато се комбинира с обучението в университета. Нямах ни най-малка представа за всеобхватността на дисциплините, които се изучават по пътя на надграждането на знанията, необходими за един архитект. Преди да се запиша като студент по архитектура, продавах строителните материали. Присъствал съм на много строежи, било то изпълнени въз основа на технически проекти или без необходимите разрешително за това. Имал съм положително и отрицателно мнение за различните строително-монтажни дейности. Дори успявах да анализирам допуснатите грешки на строителните площадки въпреки липсата на конкретни знания. Едва след началото на обучението си като студент, картината за допуснатите непоправими грешки започна да ми се изяснява. Архитектурата е точна наука, основаваща се на конкретни природни закони, правила и нормативи от ЗУТ. За мен тя е изкуство. Но, за съжаление, не са много инвеститорите, които наистина биха оценили труда на умелите архитекти и инженери.
Имате ли свои „учители“ от практиката, чиито принципи Ви привличат?
– Да, може да се каже. В комуникация съм с много инженери и архитекти, които се придържат единствено към работата с одобрените проекти. Опитват се да бъдат в крак с иновационните строителни методи и подходи. Целта им е да съчетаят употребата на нововъзникващите строителни материали при проектирането на сградите и съоръженията. За съжаление, това не може да се каже за всички колеги с проектантска правоспособност. “Затварянето на очите” за съществените иновации може да доведе до неизбежно пропуснати ползи. Архитектурата е наука, която може да намери своето изражение с нови материали и технологии. Професията на архитекта е гъвкава спрямо иновативните методи при строителството на сгради и съоръжения. Знанията постоянно се обогатяват и надграждат. Възникват нови строителни материали, методите на строителството се обновяват с все по-лесни и безопасни за строителите способи и технологии. Богатият набор от възможности улесняват работата на строителя.
Какво е характерно за днешната архитектурна практика – взаимоотношения, специфични изисквания, задачи, работа с общински и държавни институции?
– Нещата се получават добре, само когато още от първите стъпки всичко е било подготвено правилно. Лесно забележимо е, че много лоши проекти на лист хартия получават одобрения от инвеститорите и от съответните институции. Голямо е бягането по различни институции. Например, много може да се спести като време при съгласуването на визата за проектиране, ако я нямаше последователността за определени институции. Не разбирам защо не може да се съгласува при различните институции с различни визи за проектиране, но с идентично съдържание, които после да се окомплектоват за следващите етапи до получаване на разрешението на строеж.
Какви задачи е нужно да се поставят в практиката, за да се реализира една добра и съобразена с човешките нужди архитектура?
– Трябва да има пряк диалог с евентуалните инвеститори, за да могат да се запознаят с актуалните тенденции на пазара. Работа с инвеститори, които биха заложили на иновативните строителни материали и методи, биха дали подобаващ резултат.
Какъв съвет можете да дадете на сегашните и бъдещите студенти по архитектура?
– Ще ги посъветвам да четат всичко, което им се дава от преподавателите. Колкото и огромна като обем да изглежда информацията, нищо не е за подценяване. Теорията, която се получава от ВУЗ-овете, е нужно да се съпостави с практиката на строителната площадка. В университета срещнах наистина всеотдайни на своята професия преподаватели. Винаги ми е било интересно какво допълнително освен учебния материал ще ни бъде споделено. ВУЗ-ът е прекрасно място за откриване на нови приятелства. Възможностите, които ни се предлагат, са солидни. Учебната база на университета предлага добра среда за обучение и кариерно развитие.
Можете ли да споделите любима мисъл, свързана с архитектурата?
– Който владее изкуството, той владее и архитектурата. Сградите на добрите архитекти и инженери винаги ще бъдат стопанисвани подобаващо.
Имате ли любим архитект?
– Много са, не са един или двама. От всеки може да се научи много. Не мога да кажа конкретно име, но се интересувам от творчеството на дузина архитекти.
Какво мислите за колегите, които се отказват от изучаването на архитектурата по време на учебния процес?
– Би трябвало всеки да прави това, което е най-правилно за самия себе си. Понякога е необходимо да се отдели конкретно време и средства, да се натрупа определен опит, за да се разбере дали това е най-подходящото и правилното място за конкретната личност.
– Какво мислите за несполучливо реализираните търговски сгради?
– Не мисля, че може да има гарантиран успех при сградите, предназначени за предлагане на стоки и услуги. Единствено можем да намалим риска при всяко начинание, ако разполагаме с нужните по обем и количество проучвания за конкретната среда. Архитектурата като наука и изкуство ще си остане ценен актив за инвеститорите с добър нюх.
За финал какво бихте искали да посъветвате нашите читатели?
– Отечеството ни е площ от цели 111 000 квадратни километра. От всеки един от нас зависи общият ни просперитет и общото ни благо. Физическите граници на страната ни може да са тези, но духовните й граници граничат с повече от едно море. Разполагаме с диаспора в много държави. Това е добра възможност за обмен на информация, култура и обичаи. Ние сме богата нация и винаги ще си останем като такава и от всеки един от нас зависи да бъдем сред първенците в положителните статистики. Поглеждайки назад във времето, в исторически план територията на България винаги се оказвала като външна граница на всички съществуващи империи в наша близост.
Като се започне от Римската империя и последвалите разновидности на останалите империи – Византийска империя, Първата българска държава, Втората българска държава, Отоманската империя, СССР и ЕС. Именно поради тези географски характеристики на нашата държава можем с пълно основание да се наречем столица на Балканите. Нужно е всеки един от нас да се опита да положи усилия за своето собствено личностно развитие в името на една по-силна и по-просперираща България. Разполагаме с нужните природни дадености, за да го направим. Обединени около девиза „Съединението прави силата“ от нас самите зависи утрешният ден да бъде по-добър от вчерашния. Тук ще си позволя да отправя един апел към вашите читатели – където и да се намираме е нужно да извървим необходимия път за постигането на благородни цели.
Учете в най-добрите училища и университети! Създавайте нови работни места и развивайте съществуващите производствени и търговски отрасли! Повишете нивото на стандарта си на живот в нашата родина, възползвайки се от предлаганите съвременни възможности на развитите държави! Ескалаторът към успеха може да не съществува за никого, но стълбището към него е ясно посочено за всеки един от нас!
източник: https://www.xnews.bg/ahmed-ahmed-kojto-vladee-izkustvoto-toj-vladee-i-arhitekturata/
Няма коментари:
Публикуване на коментар